Дълго време се смяташе, че кариесът зависи единствено от хигиената и храненето. Днес обаче учените знаят, че генетиката също играе ключова роля. Изследвания от National Institutes of Health (NIH) и Harvard School of Dental Medicine (2024) доказват, че определени гени определят структурата, дебелината и минералния състав на емайла. Например, мутации в гените AMELX, ENAM, TUFT1 и KLK4 могат да доведат до по-мека или по-пореста структура на емайла, което прави зъбите по-податливи на кариес, дори при добра хигиена.

Генетиката не определя само здравината на зъбите, но и рН на слюнката, чувствителността към болка и дори предпочитанията към сладко. Изследвания показват, че хора с определени варианти на гена TAS1R2 са по-чувствителни към сладкия вкус и по-склонни към кариес. Други гени, свързани с имунната система, влияят върху това как организмът реагира на бактериите в плаката. Това обяснява защо някои хора могат да пропуснат четка и пак да нямат кариес, докато други се борят с него, въпреки отлична хигиена.

Ако често имате кариеси или чувствителни зъби, не е непременно ваша вина — може просто да имате по-уязвим емайл. Гените не можем да променим, но можем да укрепим зъбите чрез подходящи флуориди, реминерализиращи терапии и редовна профилактика. Ние препоръчваме персонализирана грижа според Вашите индивидуални нужди и специфика на емайла.

National Institutes of Health (NIH), “Genetic factors in enamel development and caries s usceptibility”, 2024. Dental Tribune International, “Are your teeth in your genes? The role of AMELX and ENAM”, 2023. Harvard School of Dental Medicine, “Genomic dentistry: understanding enamel formation”, 2024.